Отзиви


Тук можете да прочетете статията за хижа Ехо на сп. 360 - м. септември, 2010 (от стр. 40).

Тук можете да прочетете статията за хижа Ехо на сп. ЕДНО - м. февруари, 2010 (от стр. 84).

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

(от сайта www.bulgarian-mountains.com)
Posted by хк at 03.06.2009 20:48

Новите хижари Галя и Иван са чудесни хора! Въпреки че току що бяха пристигнали и всичко им беше ново, се погрижиха прекрасно за нас. Чакаха ни постлани легла и топла баня, а понеже бяхме единствените гости в хижата ни поканиха на тяхната трапеза и нагостиха с вкусна леща и тетевенска ракийка. Прекарахме една незабравима вечер с тях в хижа Ехо. Галя и Иван благодарим Ви за гостоприемството !!! Надяваме се да ви посетим догодина пак да мине леко установяването ви в хижа Ехо! Хриси и Иван

П.С. Тъй като хижата има нужда от нов агрегат (с вятър, там постоянно духа) има кутия за дарения, не я подминавайте, ако и на вас е харесало в Ехо и прекрасното й местоположение.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ехото

Стара Планина си има Ехо... Tо носи песента на Балкана по всички била и чукари, по поляните и доловете, играе с вятъра, с дъжда, със слънцето... с птичките, с мечките, с потоците и водопадите. Понякога цялата планина "гърми", друг път "навява", друг път се "смее"... Ехото е още в ушите ни първите дни, когато се върнем в града. Повикаме ли го, ще дойде... А спомняме ли си за него по-често, в един момент ще се окаже, че то завинаги е влязло в нас.

Една хубава старопланинска хижа е наречена на това Ехо. Разположена в близост до Ветровития преслап, в подножието на върха, сякаш стиснал ръка в Юмрук, на границата на резервата Царичина, на билото на планината... Откакто я видях, Ехото се понесе в живота ми, отивайки към различни градове... в различни планини, смеси се с други Еха, заглъхваше и се оживяваше. И пак се връщаше. А и аз се връщах при него...

За тази хижа ще кажа само, че искам Ехото й да достигне повече хижи, да залее с песента си повече хора и да накара повече песни да бъдат в съзвучие с нейната. Искам повече хора да намират време да се качват в Балкана, защото има къде да бъдат посрещнати топло, има кой да има предложи сгряващ чай, има кой да ги упъти и посъветва за най-приятния и безопасен път. Трябва да сме човеци един с друг, но не знам защо в планината ни е по-лесно да го постигнем, отколкото в града. Ако искаме Ехото да слиза в полето, трябва повече хора да се качваме при него, за да го слушаме и да го предаваме...

Снимките могат да отразят една част от пейзажа, много малка част от настроението и една микроскопична част от Ехото. То за радост не се поддава на затваряне в рамка, на нотиране или кодиране... Ехото си е Ехо и който има уши, нека го чуе. Нека отиде в Балкана и застане над някоя дълбока долина, в която бушува река, нека посрещне вятъра и се заслуша в клоните на вековните букове... нека отправи поглед към низините, нека чуе свистенето на птичите крила, нека си спомни кой е ходил по планината, за да търси свободата си... и да благодари, че ние сега я имаме.

Ние може да си мислим, че сме потопени в един "различен" свят... че сме свидетели на нова култура, на нови технологии и открития, на нови модерни изкуства и комуникации, но тяхното Ехо изчезва за броени дни, докато Ехото на Балкана, и сега и преди си е все същото.

Михаил Михов,
Януари 2009